Степен на трудност - Т2
Двудневен пешеходен маршрут с нощно изкачване на връх Върховръх.
1 ден:
Отпътуване в 07:30 ч. от София, площад „Св. Александър Невски“ към град Кричим.
Кричим е древно селище от ранновизантийско време, разположен в подножието на северните склонове на Родопите, в дефилето на река Въча. На високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости, играли ключова роля в охраната на този важен планински проход.
След кратка почивка в центъра на града се придвижваме към църквата „Св. Козма и Дамян“. Оттук започва преход към Кричимската крепост или
Голямото кале по живописна пътека с красиви гледки към река Въча и надвиснали скални гигантски отвеси. Преходът до крепостта е около 1:30 ч. по скална виеща се пътека с обща денивелация около 180 м. Последните 100 м до върха, пътеката става много стръмна, но високо горе върху скалите ви очакват останките от крепостните зидове и прекрасни панорамни гледки към града, каньона на реката и пловдивското поле.
От Кричимската крепост се отправяме към друга голяма забележителност в района - Камъка на Цар Асен. Върху него е изсечен знаменателния Кричимски надпис: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Предполага се, че надписът увековечава победоносни походи срещу византийците от времето на на Цар Асен I в 1190 г. или на цар Иван Асен II около 1230 г. От Голямото кале до Асеновия камък се придвижваме за около 30 минути - слизане по много стръмна пътека / ок.100м/ и още около 500 метра не много стръмно изкачване. Почивка, фотопауза. Връщаме се по същия път за около 60 мин. Общата дължина на прехода е около 4 км.
Отпътуваме към село Устина, откъдето се отправяме към
Устинския водопад. Водопадът пада от 15 метра по широк скален венец в северните склонове на Родопите. Изкачваме се по горски път и горски пътеки. Преход до водопада - около 2 км в една посока и денивелация около 210 м. Свободно време и снимки.
Продължаваме към
Крепост Устина и Параклиса "Св. Георги" по стръмна, камениста и открита пътека. (Около 300 метра, 20 м денивелация за около 20 минути). Параклисът е кацнал на седловината между две скали и от него се разкрива красива гледка, на север към тракийското поле, а на юг към Върховръшкия рид, който е част от родопския дял Чернатица. Връщаме се е по същия път до центъра на селото.
С транспорта се изкачваме високо в планината до хижа Върховръх (1550 м) . Настаняване в хижата. Свободно време за почивка и вечеря.
Нощен преход до
връх Върховръх (1633м). Не забрявяйте челници!
От хижа Върховръх се поема на север по добре очертана пътека. Върви се сред хубава борова гора и след 15-20 мин. се достига заравненото теме на върха с триангулачна пирамида. Върховръх е средищен връх, от който не се разкриват омайни панорами, защото е доста гъсто залесен, но изкачването му през нощта ще бъде предизвикателно приключение.
Завръщаме се в хижата по същата пътека. Нощувка
2 ден:
Време за закуска.
Преход от х. Върховръх до
връх Комаров камък. От хижата се върви по асфалтов път до хотел Родопи, а след това се продължава по черен път през открита билна поляна като пътят леко набира височина. След разклонението за гр. Кричим, пътят продължава през разредена борова гора, подсичайки от изток вр. Чирен (1580 м). В подножието на вр. Комаров камък, на 50 метра от пътя, под малка височинка, под която имало български граничен пост, се издига паметник на убитите през 1912 г. 11 перущенци. Почивка и връщане по същия път до х. Върховръх.
Общата дължина на прехода е около 8200 метра, с денивелации в + и - не повече от 100 метра, с продължителност около 3:30 часа.
Придвижване с автобус до град
Перущица. Посещение на църквата Свети Архангел Михаил, в която са загинали много местни жители, по време на Априлското въстание през 1876 г. и в която до днес се съхранява черешовото топче. Посещение и на Дановото училище, което е било едно от първите класни училища, които се създават по време на Възраждането и в което е бил учител Христо Данов.
Отпътуване към
Червената църква, близо до Перущица. До църквата води 700 метрова пешеходна алея. „Червената църква" е от началото на IV век. Тя е била построена до старо езическо светилище, в близост до основните пътни артерии от Тракия към Бяло море и от Константинопол за Западна Европа. И сега останките от християнския храм , функционирал от IV до ХIV век, се издигат величествено и оживяват спомена за грандиозна късноантичната и ранносредновековна базилика с изключително богата украса, с мозаечни подове, мраморни облицовки и стенописи.
Отпътуване към София. Завръщане късно вечерта.